Разгадаха мистерията на продължителния терор на Черната смърт: един-единствен ген, който ѝ е позволил да издържи през вековете
Черната гибел, епидемия от бубонна чума, остава най-смъртоносната пандемия в човешката история, лишила живота на десетки милиони в Европа, Западна Азия и Африка. Досега не беше ясно за какво тази болест е траяла толкоз дълго. Ново проучване разкрива, че една единствена генна разновидност в бактерията Yersinia pestis ѝ е разрешила да се приспособява и да оцелява през вековете.
В хода на еволюцията, при всяко разделяне на бактериална клетка могат да зародят спонтанни разновидности – инцидентни промени в генетичния материал.Една такава разновидност е довела до смяна в един съответен ген, който въздейства върху вирулентността (т.е. какъв брой тежко протича инфекцията).Тази разновидност е направила чумата по-малко смъртоносна, само че по-устойчива – позволявайки ѝ да заразява повече хора за по-дълго време.
Изследването изяснява по какъв начин пандемии навлизат в човешките популации, трансформират се и се задържат. „ Това е едно от първите проучвания, които непосредствено наблюдават по какъв начин се трансформира античен патоген, който съществува и през днешния ден, “ споделя проф. Хендрик Пойнър, предаде Данните могат да оказват помощ да предвидим бъдещи пандемии.
Проучването е извършено от екипи от университета Макмастър (Канада) и Института Пастьор (Франция). Те откриват, че с времето бактерията е ставала по-малко смъртоносна, което ѝ е разрешило да провокира три обособени пандемии в границите на над 1000 години. „ Важно е да знаем по какъв начин тези огнища са се разпространявали “, акцентира съавторът Хавиер Писаро-Серда.
Първата пандемия – чумата на Юстиниан – стартира през VI век и трае към 200 години. Втората е Черната гибел от XIV век, която убива до половината от популацията на континентите, а третата стартира в Китай през 1850-те и към момента има случаи в Африка. При всички тях учените откриват, че гените на бактерията са се развивали към по-ниска вирулентност.
Според откривателите, по-леките инфекции са дали повече благоприятни условия на заболяването да се популяризира. Тяхната доктрина е доказана посредством опити с плъхове, при които по-малко вирулентните варианти са причинявали по-продължителна болест. Това изяснява за какво чумата е успявала да продължи толкоз дълго.
Макар през днешния ден чумата да се лекува дейно с антибиотици, проучването дава скъпа информация за държанието на пандемии. „ Това ни дава изцяло схващане за адаптивността на патогените, “ споделя Писаро-Серда. „ Най-сетне разбираме по-добре какво е чумата – и по какъв начин да се защитим от нея, “ прибавя той.
19min
В хода на еволюцията, при всяко разделяне на бактериална клетка могат да зародят спонтанни разновидности – инцидентни промени в генетичния материал.Една такава разновидност е довела до смяна в един съответен ген, който въздейства върху вирулентността (т.е. какъв брой тежко протича инфекцията).Тази разновидност е направила чумата по-малко смъртоносна, само че по-устойчива – позволявайки ѝ да заразява повече хора за по-дълго време.
Изследването изяснява по какъв начин пандемии навлизат в човешките популации, трансформират се и се задържат. „ Това е едно от първите проучвания, които непосредствено наблюдават по какъв начин се трансформира античен патоген, който съществува и през днешния ден, “ споделя проф. Хендрик Пойнър, предаде Данните могат да оказват помощ да предвидим бъдещи пандемии.
Проучването е извършено от екипи от университета Макмастър (Канада) и Института Пастьор (Франция). Те откриват, че с времето бактерията е ставала по-малко смъртоносна, което ѝ е разрешило да провокира три обособени пандемии в границите на над 1000 години. „ Важно е да знаем по какъв начин тези огнища са се разпространявали “, акцентира съавторът Хавиер Писаро-Серда.
Първата пандемия – чумата на Юстиниан – стартира през VI век и трае към 200 години. Втората е Черната гибел от XIV век, която убива до половината от популацията на континентите, а третата стартира в Китай през 1850-те и към момента има случаи в Африка. При всички тях учените откриват, че гените на бактерията са се развивали към по-ниска вирулентност.
Според откривателите, по-леките инфекции са дали повече благоприятни условия на заболяването да се популяризира. Тяхната доктрина е доказана посредством опити с плъхове, при които по-малко вирулентните варианти са причинявали по-продължителна болест. Това изяснява за какво чумата е успявала да продължи толкоз дълго.
Макар през днешния ден чумата да се лекува дейно с антибиотици, проучването дава скъпа информация за държанието на пандемии. „ Това ни дава изцяло схващане за адаптивността на патогените, “ споделя Писаро-Серда. „ Най-сетне разбираме по-добре какво е чумата – и по какъв начин да се защитим от нея, “ прибавя той.
19min
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ